Прехвърляш мисъл след мисъл, кроиш планове, чертаеш карти и неминуемо идва онази сутрин… сутринта, в която с трепет ставаш, за да видиш дали прогнозата на Емо Чолаков за очаквания сняг се е сбъднала. Развълнувано отиваш до прозореца, поглеждаш навън, вдигаш глава към планината и О, ДА!, всичко навън вече е тихо и красиво, а проблемите са дълбоко затрупани под бялата снежна пелерина. Не можеш да отлепиш нахиленото си изражение от гледката през прозореца, но нещо инстинктивно привлича вниманието ти - намираш колата си с поглед, а на капака й в снега стои изрисувано усмихнато човече. Това е знак!
С гледката на първия сняг ни обземат нетърпеливи чувства – ами сега къде ми бяха ските, в гаража или в мазето, дали не трябваше да си купя нови обувки, къде е шейната на децата, наточих ли си кантовете, кога и къде откриват зимния сезон по българските курорти, дали някой вече кара…? Все въпроси, които описват едно не просто спортно занимание, а изживяване на духа и емоцията, награда на сетивата. Емоция, която те изпълва с нетърпение и желание и те буди сутрин рано с мислите – какво правя още тук, защо не тръгвам вече, дали не закъснявам?
Да, именно за това ще си говорим днес – защото отдавна зимните забавления не са просто спорт, а цялостно изживяване, свързано с щастие сред приятели, със силни мигове от красивата планина или градския снежен пейзаж, с аромата на топъл билков чай, с уюта на традиционната българска хижа, с пукащия огън пред камината и гъсто червено вино, с детската радост и кучето заровило муцунка в пухкавия сняг.
С развитието на културата за активен начин на живот, мнозина от нас отдавна вече сме намерили освен своите летни страсти и хобита и редица зимни активности, които носят истинска наслада в ежедневието и бита ни. Нарастването и развитието на технологиите от своя страна създаде изцяло нови възможности за зимен спорт, за сигурни и безопасни преживявания. Така наречените екстремни спортове отдавна в реалността не са екстремни или рискови, когато ги практикуваш по правилния начин, с точната екипировка, с приятели и добри инструктори. Именно това е мисията, която изповядваме ние от varriosport.bg – платформа за спорт сред природата и активен начин на живот.
Може би за някои снегът все още не е позната емоция, но именно тук и сега е шанса да откриеш своето зимно забавление. В следващите редове ще те запозная с 5 от най-интересните и набиращи популярност зимни спортове и занимания, в които би могъл да се посветиш и да изживееш магията на зимната приказка. И така - изваждай зимния екип, изтупай праха от ските, настани се удобно, вземи чашата с топъл билков чай и виж моите предложения:
- Зимен трекинг
За мнозина тази сложна дума не е нищо по-различно от обикновена туристическа разходка в планината, но трекингът касае едно по-добре организирано и подготвено преживяване в по-високата планина. Зимният трекинг е вид спорт и забавление, в което планирано избираме маршрут за преход или достигаме до определено място в планината. Най-често това е стигането до хижа, до определена местност в планината, изкачването на връх и може да бъде за ден, два или повече.
Едно от важните неща е да съчетаем това забавление с приятели или група съмишленици, които освен да са наша приятна компания, са и известна гаранция за сигурността ни в снежната планина, с която традиционно се свърза понятието зимен трекинг. Правейки този избор е добре да прецениш възможностите и силите на всеки от участващите, като правило е целите, скоростта и нивото на трудност да бъдат съобразени с подготовката на най-слабия или неопитен участник в групата. Добре е, когато сме в планината, да се движим заедно и да не се разкъсваме, освен на места, на които поради лавинна опасност се изисква преминаването поединично. Ако например в групата ни има малки деца, съобразяваме терена с техните възможности и подбираме такъв, които не е толкова стръмен, труден и дълъг и по чието протежение има заслони или хижи, на които можем да се отбием за топъл чай, вкусна домашна супа и разпален огън.
Прогнозата е важен фактор в избора на подходящ терен или планина. В деня преди да тръгнеш, прецени добре какви са условията, като проследиш информацията за вятър, мъгла, температура и нови снеговалежи. Избери място и височина, на които да се чувстваш комфортно – трекингът не е активност, която трябва да случи задължително и на всяка цена. Ако прогнозата за планираното място не е добра, избери друго по-подходящо, по-ниско и безопасно. Като човек с много опит в преходите бих могъл да кажа, че в планината няма лошо време, достатъчно е да съобразим целите, възможностите си и екипировката. На сутрина преди да тръгнеш провери отново прогнозата и ако има рязка промяна /често се случва в планината/ - адаптирай своите планове докато все още не е късно. И не забравяй всичко е само и единствено с цел да се забавляваш активно и сред природата. Тук не гоним олимпийски резултати нито време или постижения.
Ето и линк, на който можеш винаги да видиш изключително точна специализирана прогноза за времето - https://www.varriosport.bg/prognoza-za-vremeto.html.
Българските планини предлагат внушителни възможности за приятен трекинг.
Ако си в района на София, Витоша е една от най-достъпните и добре организирани планини, в които можеш да направиш еднодневен преход, съчетан с вкусно хапване в някоя от многото хижи, да качиш децата си на лифт и да разходиш любимото си куче. Начални точки на твоя преход могат да бъдат различни пътеки от всички страни на Витоша. Ако търсиш спокойствие далеч от типичната навалица, препоръчвам да тръгнеш от красиви и по-малко познати, но добре маркирани пътеки през Владая, Кладница, Чуйпетлово, Железница или Бистрица, вместо от Драгалевци, Бояна или Княжево.
Пирин и Рила предлагат възможности за всички, от начинаещи любители до доста по-напреднали планинари. Стара Планина, Родопите и Осогово разкриват невероятни красоти на по-ниска височина и отново са доста добре маркирани и организирани. Ако пък търсиш нещо по-нетрадиционно - Беласица, Руй, Вискяр планина и Странджа ще те отведат в по-малко познати и населени планински райони, изпълнени с впечатляващи гледки, древна история и гостоприемство на местните жители.
Като цяло в страната ни всички планини са добре маркирани и с възможности за избор на много трасета - такива в близост до известните курорти до по-предизвикателни и технични маршрути с опция за 2-3 дневни трекинги.
Важно е да знаем, че избирайки нашия маршрут, трябва да се движим по маркирани пътеки и трасета, които задължително са упоменати като „Зимно трасе“. Разликата между зимни и летни пътеки се крие в това, че ако летните обикновено са по-кратки и атакуващи целта директно, то зимните са съобразени с лавинната опасност и преминават по терени /обикновено била/, които са с по-малка и незначителна лавинна опасност. Понякога те са и малко по-обиколни, но това пък удължава емоцията и ще ни даде усещане за сигурност. Движете се по добре маркирани и утъпкани пътеки, а ако има нов сняг или в момента вали, оставете най-опитните в групата да са първи и да пробиват пъртина.
Както вече споменах, маркировката винаги трябва да е водещия ни навигатор, но все пак не е зле винаги да имаме под ръка хартиена карта на района и GPS устройство, които да са ни от помощ в ориентирането. В днешния технологичен свят и мобилните смартфони дават редица възможности за доста точна навигация, но не забравяй, че повечето апликации трябва да имат и обхват за да функционират правилно. Ако имаш необходимост от инструкция, консултация или избор на навигационна карта или уред обърни се към нашите експерт-консултанти на www.varriosport.bg, които с радост и напълно безплатно ще ти предоставят важна информация.
Какво е необходимо за един добър трекинг преход?
На първо време усмивка и добро настроение плюс верни приятели. Не подценявай обаче и важността на екипировката. Аз категорично отричам твърдения, че има „най-добра“ екипировка. Не, най-добрата екипировка е онази, която подхожда най-добре на теб, на тялото и движенията ти, на формата в която се намираш и не на последно място на целите, които си поставил. Излишно е да купуваш например експедиционни обувки, предназначени за върхове над 5 000 метра, само защото за яки на вид, скъпи и модерни, а в някой магазин са ти казали, че това е „върхът, най-доброто“. Повярвай ми, ако ще ходиш на Витоша до Черни Връх това е не само лоша инвестиция, но и ще ти създаде доста проблеми. Избери онова, което е удобно за теб и същевременно дава топлина и необходимите дишаемост и водоустойчивост.
Практиката ми показва, че така нареченото обличане на слоеве дава най-добрите резултати. То е въведено преди години като концепция от алпинистите, изкачващи високи върхове и представлява микс от няколко вида дрехи, всяка осигуряваща и добавяща различи важни за изживяването параметри.
Да започнем отвътре навън, от тялото /next to skin/ - материите, които са в първи и в непрекъснат допир с тялото, трябва да са комфортни и меки, да не дразнят, да не задържат влага и да позволяват на кожата да се охлажда. Може да започнем с една обикновена тениска, но задължително от техническа материя полиестер или сроден микс и никога чисто памучна – тя работи като гъба, задържа влагата от изпотяването и съхне трудно, а това само по себе си е предпоставка за бърза настинка и дискомфорт. За първи слой препоръчвам избора на термо бельо, като най-добро решение. То се състои от горна и долна част, покрива добре зоните, в които трябва да е топло /сърце, бъбреци и кръст, гърдите, краката/ и осигурява необходимия комфорт. Термо бельото често е изпълнено в комбинация от мерино вълна с еластан или друга техническа материя и стои плътно по тялото. Неговата роля е да задържа топлината генерирана от тялото точно там, където тя ни е най-необходима, като същевременно не запарва.
След първия слой е добре да си осигурим повече топлина като използваме поларена блуза или флийс. Това е вид мембранна техническа материя, осигуряваща топлинен комфорт на тялото без да го задушава. Поларите са различни на вид, модел и дебелина - избери такъв, които най-добре пасва на активността ти и разбира се на бюджета. Идва ред и на външния „щит“ – якето и панталона, които ще подбереш. В логиката на облекло на слоеве за външен слой се използват тънки и леки материи с мембрани от типа на Gore-tex, eVent, Neoshell, Sympatex, и други. Това са високотехнологични нано материи, осигуряващи висока степен на водопропускливост, вятъроустойчивост и дишаемост. Те имат уникалните свойства да възпират водата и вятъра отвън навътре, но да дават възможност влагата и парите отвътре навън да излизат безпроблемно т.е. позволяват тялото да диша и да не стои влажно, като същевременно го предпазват от външните фактори като вятър и вода. Не на последно място тези облекла са изключително леки, комфортни и красиви на външен вид. Доказаните брандове отделят внимание на всеки детайл – водонепропускливи ципове, удобни за работа дори с дебели ръкавици, удобно затягане, джобове, сигурна качулка и други.
Ако път сте фен на по-традиционните материи можете да се спрете на добро яке тип пухенка изпълнено с гъши пух /по-добрия вариант, но и най-скъп/ или със синтетичен пух /те са по-тежки, но и по-достъпни като цена/. Обръщам внимание, че повечето изделия с пух за финален слой са от полиестерни материи, които не „дишат“ така добре както мембранните такива.
Идва ред и на най-важната част от добрата екипировка, за която горещо съветвам да НЕ правиш компромис – никога и при никакви обстоятелства. В центъра са вниманието са обувките – те са нашия ключов фактор за удобство, топлина, сухота и маневреност. Искам обаче отново да подчертая, че добрата обувка далече не е само скъпата. За всеки крак и цели си има различна стратегия и търсени функционалности. За зимен трекинг избери средно висока обувка, 10-15 см над глезена, за предпочитане с мембранна материя, която не запарва и държи краката сухи. Да са със стабилна подметка с добри грайфери е важно, защото това ще даде здравина и стабилност при ходене.
Когато избираш обувки обърни внимание и на тяхното тегло и гъвкавост – няма по-лошо от това да си с адски тежки обувки, които са твърди като ламарина. Използваните съвременни технологии и материи са олекотени и с множество предимства пред онези с компромисни материали. Съвета ми тук е никога да не се бърза с избора на обувки, прочети, попитай по-опитни от теб, консултирай се и подбери внимателно според нуждите. Не прави компромис само и единствено заради цената, защото ще се озовеш с множество пришки, мокри крака, тежест в ходенето и в крайна сметка обувки, които няма да искаш да погледнеш втори път.
На пук на вече доста изостаналото схващане, че обувка трябва да се купува само във физически магазин ще споделя, че интернет дава изключително голям избор на модели и информация на различни производители. Разгледай добре, сравни, обади си, попитай и избери. Добрите интернет магазини за екипировка, дават възможност за изключително прецизно определяне на точния размер и най-вече опцията да вземеш обувките и да ги тестваш вкъщи за няколко дни. Това е най-добрия показател – как ти ще се чувстваш, ако краката останат по-дълго в обувките. Често ако само пробваш обувката в магазин и я купиш, не можеш да се усетиш нейните скрити дефекти или неудобства. Затова аз и моят екип във varriosport.bg консултираме клиентите си когато подбираме зимни обувки за тях да ги тестват като ги обуят и се поразходят вкъщи.
Нещо много важно, което хората често подценяват – добрата поддръжка на обувката. Ако си спомняш филмите за първите експедиции до северния полюс, както и тези за Аляска от днешно време, знаеш че хората там търгуват като злато тюленовата мас, с която мажат обувките за водопропускливост. В днешно време, мембраната, е фактор, който на 90% решава колко дълго ще имаш читави зимни обувки. Задължително е да си вземеш специален импрегниращ спрей или тампон за мембранни материи, за кожи или набук. Това се налага, защото сама по себе си тъканта се износва и/или се запушват порите на мембраната, ако не се третира с препарати за поддръжка и почистване. Ето какво трябва да правиш, за да имаш дълги години здрави и работещи мембранни обувки – след покупка и преди първата употреба импрегнирайте обувките със спрей или тампон, след всяка употреба внимателно почистете с влажна кърпа остатъците от кал, сняг и други замърсители. Оставете добре да изсъхнат на нормална стайна температура, след което импрегнирайте отново и ги оставете в готовност за следващия трекинг в планината. Ако решите да перете обувките – правете го не по- често от веднъж за сезон, с ръчно пране при не повече от 30 градуса и задължително само със специален препарат за пране на мембрани. Обикновения препарат, сапун и т.н. съсипва мембраната и запушва порите и. Никога, никога не сушете обувките си в сушилня. Ето за какво говоря – цената на импрегнатор за обувки е около 13-15 лева за флакон, толкова е и цената на препарата за пране, които ще ти стигнат за дълго време. Не подценявай поддръжката!
Виж тук –https://www.varriosport.bg/search.php?search=nikwax.
И тъй като говорим за удобството на краката ще обърна внимание и на чорапите – каквато и обувка да имаме, ако не подберем внимателно добри чорапи ще се окажем в лошия капан на студ, влага, пришки и мазоли. Препоръчвам отново двуслойното обуване т.е. първи слой чорап - тънък, лек, антибактериален, дишащ и бързосъхнещ и втори висок и плътен от техническа материя или мерино с полиестер с усилени зони на натоварване в глезените, свода и прасеца. В случая съм много горд, че имаме страхотни български иновативни продукти на световно ниво, които можем да предложим. Това са доказалите своята практичност и качества сред много атлети и хоби спортисти български разработки Basе Layer Socks от Pathfinder и Shushon на едноименната българска компания. Имаме вече две експедиции до Хималаите, в които участниците бяха екипирани именно с тези чорапи.
Няма да се спирам в детайли за други два важни елементи от добрата екипировка, но съвета ми е никога да не тръгваме в зимната планина без сигурна шапка/каска, лента за глава и ръкавици. От последното дори препоръчвам винаги да имаш по два чифта един на ръцете и един в раницата, с който да подменим или допълним основния в случай на необходимост.
- Зимен ски туринг и фрийрайд
Ски туринг, ски трекинг, пантене, ски ходене, както и да го наречем говорим за все по-популярната комбинация от извън пистово изкачване със ски в планината и последващото спускане в стил фрийрайд.
След дълги години върху ски пистите у нас и навън бях сигурен, че освен нови технологии в ските, които промениха изцяло формата, дизайна и стила на каране, вече няма какво да ме изненада. Преди много години приятели ме убедиха да опитам заедно с тях нещо ново. Трябваше ми само един, единствен ден, за да се влюбя в това изживяване и да кажа огромно Уаууууу, това е което ми трябваше – най-доброто от ските с най-доброто от планината, бинго..
Ако досега схващането беше, че ски се карат само в посока надолу, на писта и си 100% зависим от наличните съоръжения, това вече далеч не е така. Тотално освобождаване от оковите на работното време на лифта, на опашките, на това да караш и ходиш само там, където някой друг е решил.
Накратко приключението ски туринг запали и мен и вече хиляди обичащи планината, да се екипират и да се впуснат по тази неутъпкана пътека. Ски турингът съчетава излизането в планината, избора на място, хижа, терен и склон/връх за изкачване чрез ходене с леко приплъзване на ските в посока нагоре /може да се носят и на раницата/. Време в което организмът гребе с пълни шепи от неописуемите природни красоти, гледки и чист въздух. Красиви затрупани борови гори, ромолящи поточета, приятна и забавна приказка с приятел или любим човек, отпиване на леки зареждащи глътки чай и похапване сред девствената пустош са само малка част от онези малки микромоменти, които никога няма да забравим.
Всеки опитал знае, колко чаровно е да си леко изморен, да поспреш някъде в голямото бяло насред нищото, да запалиш огън или газов котлон и да похапнеш традиционните, по-вкусни от всякога домашни сандвичи, сурови ядки и плодове и да си направиш чай от разтопен сняг… Няма подобно изживяване, особено ако сте с любимия човек и романтиката напира от всичките ви сетива.
Тук за разлика от пистовите ски ти си активен и в посока нагоре и в обратната надолу, реализираш страхотна височинна тренировка, като тренираш всички мускулни групи - крака, гръб, седалище, ръце и дишане, а мозъкът и нервите ти така се успокояват и сливат с хармонията, че стреса остава някъде там в далечния сив напрегнат град, на който днес си сложил голямата обърната табела с надпис „ЗАТВОРЕНО“.
Не веднъж и два пъти тръгвайки на ски туринг съм намирал ей така от само себе си решения на проблеми, които съм търсил усилено дни наред. В такъв момент, решенията просто се появяват сякаш мозъкът ми казва „ хей готин, за благодарност, че ме изведе навън в истинското - ето ти сега решението..“
Достигането до заветната финална точка идва някак естествено и то само за да сложи началото на другата щура част от приключението – спускането надолу през места, в които линията е само твоя, на които ти иде да забиеш знаме със собственото си име сякаш ти си единствен откривател. Преди това обаче нека се върнем миг назад там горе на върха или в хижата, до които бавно и неусетно сме проправили пътека и сме заситили чудовищния глад на фотоапарата/телефона за мега красоти, където обикновено срещаме и други групи приятели. Това е времето, в което на сладка приказка да направим бърз план за спускането ни надолу. Редно е изкачвайки се да сме наблюдавали терена, по който минаваме, особеностите, снежните дъски и навеси, релефа, риска от лавини, включително и евентуален лавинен профил на склона и да сме начертали перфектната линия на спускане. Това обикновено е плод на обсъждане или роля на най-опитния в групата или на водача, ако има такъв. Разбира се, добре е да съобразим и евентуална промяна на времето /например паднала мъгла може сериозно да ни затрудни/, както и умората и физическата форма на всеки в групата.
Ако имаш дори и най-малки съмнения за лавинна опасност, добре е да прецениш линията си и да избегнеш сериозен риск. Планината ме е научила, че никога не трябва да вървим срещу нея и на пук на нея и нищо не е на всяка цена, че нищо и никога не е по-силно от природата и твърдения в стил „ама то на мен няма да се случи“ често имат недобър финал. Избери безопасен терен, за се радваш и на следващи щастливи спускания. Ако времето внезапно се е вложило или имаме човек с проблем в групата, нека играем сигурно – ако сме в хижа може да обмислим дали да не останем там /всеки хижар в България би дал подслон и топла напитка/ и или да не се върнем по пътеката или пътя, по който сме се качили.
И така - огледали сме ситуацията всичко е на 6 и идва момента, които чакаме цял ден или седмица. Махаме коланите от ските, слагаме вакса, ако е необходимо, екипираме се добре, като не пропускаме задължителната каска и повторна проверка на лавинния уред и ….. разцепваш. Всичко пред теб става бяло, с красиви движения отмяташ завой след завой, правиш леки или не толкова леки дроп-ове /скок/, а адреналина в теб те кара да се чувстваш по начин, който не може да се опише с думи. Разбира се част от играта е да направиш и 2-3 човки /да се забиеш в снега. Не че е търсен ефект, но без това не се минава.
И така до долу, където следват нечленоразделни и понякога и нецензурни крясъци, ръкостискане в стил give me five и бърз разбор на ситуацията.
И понеже се разбрахме, че ще играем на сигурно ето няколко съвета, които е добре да не забравяш.
Задължително споделете с приятел или близък, който не е с вас къде отивате, какво планирате и до колко часа по план трябва да има връзка с вас, в противен случай нека той да е готов да подаде сигнал първо на ПСС /денонощни телефонни линии 02 963 2000 или от мобилен 1470/, а след това и на 112. Давайки сигнал за тревога бъдете максимално изчерпателни с всички данни, които знаете.
Бъдете информирани и подготвени – за времето и ситуацията, за терена и местността, за евентуалните проблеми и трудни участъци, за места като заслони и хижи, в които можете да се скриете в случай на проблем.
Лавините – никога не ги подценявайте и не се мислете за недостижим. Задължително е да имате поне базова, а ако може и по-сериозна подготовка по темата лавинна безопасност, можете да направите това на някое от многото обучения, които се провеждат от BEFSA/БАССЕС /Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил/ или да вземете книжка с препоръки от тях. Осигурете си задължително лавинен уред, научете се да работите с него и не забравяйте да му сложите батерии и да го включите. Научете се как да помогнете на приятели, ако се окажат затрупани в лавина. Ще ви трябват и лавинна сонда и лопата. Шанса за оцеляване под тонове сняг е основно в първите 15 минути, в които само другарската помощ може да спаси живот.
Когато преминавате през или подсичате склон с потенциална лавинна опасност, не го натоварвайте и минавайте по един през около 30-40 метра отстояние, вървете спокойно без да скачате или правите сложни маневри. Не спирайте и не почивайте на такова място, спрете след него. Винаги следете с поглед и слух склона под и над вас, много често лавината е съпроводена със специфични знаци или звуци, които опитните могат да доловят. Силната музика със слушалки в ушите не е най-добрата идея, оставете я за след карането.
Каква екипировка ви е нужна - ако вземем под внимание описаното по-горе за трекинг нека сега добавим и задължителната каска и ски маска /очила/, сплитборд или ски със широк фрийрайд профил и автомати /точкови или други/, които позволяват и повдигане, откачане на задната пета /при изкачване/ и стабилно захващане /когато спускате/.
Обувките – за да се чувстваш комфортно избери ски туринг обувки, които са предназначени специално за този тип каране и ходене. Те имат сигурен грайфер, позволяват поставянето на котки и дават много голям ъгъл на сгъване на обувката в глезена така, че да извършваш нормално и естествено процеса на ходене нагоре и същевременно да се заключват стабилно при спускане надолу. В зависимост от обичайните терени, по които спускаш избери и твърдост на обувката. Ако караш в агресивни фрийрайд терени, скачаш и поддържаш скорост избери по-твърди обувки с показател от 9 нагоре. Ако предимно ходиш нагоре и след това спускаш по леки и отъпкани терени, избери нещо по-удобно и меко с твърдост от 8 надолу.
Каквото и да решиш обаче не прави никога грешката да си купиш ски обувки за пистово каране, които имат и режим ходене. Колкото и да ти рекламират в магазините, не прави този избор, ако ще практикуваш ски туринг. Пистовите ски са супер… за писта. Тяхната геометрия, закопчаване и градус на отклонение в глезена не са предназначени за тази цел. Има си специализирани обувки за ски туринг, като категоричен лидер и фаворит за мен е производителя La Sportiva, чиито продукти можем да предложим и ние.
Добавяме към задължителната екипировка за ски туринг и трекинг щеки. Те са здрави и леки и позволяват да се разпъват до нужния размер, а когато са сгънати лесно се прибират в раница.
И като казах раница – тя е жизнено важна за този спорт. В нея стоят водата и провизиите ни, лавинната лопата, задължително аптечка и препоръчително шина или поне триъгълна кърпа, малко въже, челник, топлинно фолио и евентуално химически грейки, слънцезащитен крем / всичко може да намериш на varriosport.bg/.
Важно е раницата да ни е по мярка на височина и тегло. Не носим излишни работи, които само ще ни тежат и пречат /най-важното, необходимо изброих по-горе/. Специализираните за целта раници са леки с отделение за малка алуминиева лавинна лопата и места за външно закрепване на каската, която в посока нагоре не винаги е нужно да е на главата ни. Препоръчвам ви Ospey или Huski.
Дребно на вид, но изключително важно като препоръка е да използваш и винаги да имаш със себе си подходящ слънцезащитен крем, но не този от летния плаж или от супермаркета, а такъв специализиран за зимната планина и против измръзване с фактор SPF 50. Хората често пропускат този факт, но зимното слънце в комбинация с отражението от снега е изключително агресивно и води много бързо до тежки изгаряния. В тази връзка не пропускай и слънчевите си очила или маска със специална слънцезащитна плака, която предпазва от силното слънце. Рядко се случва, но все пак са факт и сериозни последствия от зимното слънце, стигащи до временна слепота. Носи очилата си в мъгливо и леко облачно време, защото те разсейват слънчевите лъчи. При мъгливо време в комбинация с некачествени очила зеницата се разширява излишно и поглъща още повече ултравиолетови лъчения, които водят до травми на очите. Тук е важно да подчертая, че ни трябват не просто някакви очила, а качествени слънчеви очила или маска.
Два практични съвета – когато подготвяш раницата си не я претъпквай и остави място, за дрехите, които докато катериш нагоре ще ти се иска да разкъсаш от топлина. Ски турингът е много динамично занимание, когато планираш облеклото си избери леки и еластични облекла и не се навличай излишно. При този спорт тялото е в режим на екшън и отделяне на топлина и е по-важно да се охлажда добре, а не да е запечатано и прегрято. Често може да видим изкачващи се ски туринг атлети само по тениска или дори голи до кръста с откопчани вентилационни отвори на дрехите.
Алкохола – като цяло в малки дози си е част от преживяването в планината. Моят съвет обаче е да го оставиш за най-накрая, когато вече си долу на финала или в хижата, но си приключил за деня с активностите. Алкохола не е добър приятел по време на изкачване или спускане. Той забавя и обърква сетивата ни, дава основа за грешни преценки и реакции и освен това, въпреки общите представи за „сгряване“ води до точно обратното – чувството, че ни е студено.
И накрая ски туринга е изключително лесно, приятно и достъпно занимание за всеки, не изисква сериозна предварителна подготовка (освен да можеш да караш ски), а екипировката не е толкова скъпа. Добре е обаче да подходиш отговорно и да се информираш предварително или наемеш професионален гид/инструктор, познаващ спорта и местността, в която сте - поне за първите начални стъпки.
- Снукайт – гравитацията не е това, което беше
Напук на общоприетите принципи, че зимата ски/борд се карат само надолу, следвайки нормалната гравитация, съм щастлив да споделя, че и в нашите планини вече често може да се види как някой кара ски или борд, но нагоре по склона теглен от засега безплатния вятър.
Въпреки, че тези похвати са се използвали още преди век и половина /а може би и преди това/ от изследователи и откриватели по северните ширини, технологиите в днешно време направиха този спорт достъпен и не толкова скъп. За целите на снкоукайта се използва крило или казано просто хвърчило с различна големина, което чрез линии /въжета/ може да се вдигне до около 20-25 метра над нас, да се „напълни“ с вятър и да бъде „двигателят“ в цялото преживяване. Необходимо е да си осигурим освен подходящо крило и трапец, който се слага около кръста и позволява крилото да се закачи за него. Така ръцете ни остават свободни, за да контролират бара, чрез които се управлява крилото.
Фоил кайтовете са леки и нямат надуваеми ребра, както тези, предназначени за воден кайтсърф. Това се налага по няколко причини. Фоил кайта е по-лек и така му е необходим по-малко вятър, за да бъде впрегнат за целите на спорта. Също така при евентуално колабиране на кайта /падане/ той се сгъва и губи силата си, като позволява да спреш без да те тегли в нежелана посока. При водния кайтсърф надуваемите ребра са необходими при колабиране, защото така крилото плава над водата.
Родните планини предлагат отлични възможности за този спорт. Като започнем от любимата Витоша и нейните плата, където вятър има в изобилие, сноукайт може да се кара на много места. Билата на Стара Планина и особено района на Беклемето предлагат добри условия, в Рила по билата на Картала, около язовир Белмекен също е идеално за каране.
Важно е да следим прогнозите, за да планираме с каква квадратура крило е добре да излезем на терен. При по-силен вятър и по-леко тегло на каращия е добре да използваме крило с по-малка квадратура и обратно ако вятъра е слаб, а човека по тежък малко по-голямо.
Самите кайтове за този спорт вървят с раница, в която се събира крилото и бара и в която може да сложиш странична екипировка, ръкавици, вода и т.н. Не бива да подценяваме и лавинната опасност. Важно е да разполагаме с лавинен уред и лопата, които може да са животоспасяващи в ситуация на риск.
Вече има няколко утвърдени школи и инструктори, които могат да научат на този вълнуващ спорт всеки желаещ да кара безопасно. Сноукайта е комбинация от ветрови и зимни умения и е добре да познаваш поне малко общите понятия и особености на ветровите спортове и задължително преди това да имаш умения за каране на ски и сноуборд. Не е нужно да си супер скиор или бордист, но все пак трябва да можеш да управляваш поне на базово ниво.
При този спорт може да правим атрактивни скокове и фигури, както и да развием сериозна скорост по време на каране. Именно за това не е лоша идея да се подсигурим с протектори, които да пазят чувствителните органи и крайници в случай на нежелан удар или падане. Разбира се и тук каската и ски маската са задължителни аксесоари, а екшън камерата винаги улавя cool моментите, както и тези, които невинаги са за пред хора… Препоръчително е да познаваме добре района, където ще караме тъй като удоволствието често увлича и бихме могли да се озовем много бързо на неприятно място, скали, зъбери и т.н.
Сноукайта и зимния туринг често си вървят ръка за ръка /ска до ска/ тъй като най-често за да стигнем до просторни плата с достатъчно сняг и вятър е нужно известно изкачване със ски с панти/сплитборд или пеша.
В началото не месец март вече традиционно се провежда и фестивал „Сноукайт Фест“ на Витоша на платата над Голи връх и по протежението на Зелената писта по пътя към Черни връх.
Екипировка може да се намери вече в много магазини, както и на старо или под наем. Инструкторите и школите предлагат опция да наемете крило за деня или да ви го предоставят безплатно при урок. От гледна точка на облекло - използвайте стандартната си екипировка за ски, борд или зимен туринг.
За всякакви въпроси по темата можете да се обърнете към нашите експерти от varriosport.bg, които ще ви окажат нужното информативно съдействие, ще препоръчат инструктор или екипировка за закупуване.
- Моторна шейна
Тук ще подходя предпазливо, като кажа, че в последните години този вид спорт или по-скоро забавление стана доста популярен в нашите планини за добро или лошо. Карането на моторна шейна е изключително удоволствие и забавление, но само ако сте подготвени и карате на правилното място с нужните умения и екипировка. За съжаление родните условия не предлагат кой знае колко голям избор на места с подходящи условия и разрешение за това.
Бих искал да напомня, че в България в националните паркове, каквито са Витоша, Рила, Пирин Централен балкан, Родопи и други, влизането с моторна шейна е абсолютно забранено и аз не препоръчвам да се кара там, защото това уврежда флората и фауната на красивата ни природа /изключение правят шейните на ПСС, Гранична полиция, спасителни акции и шейни, които обслужват отдалечени хижи/. Тези които нарушават регламента подлежат на доста тежки санкции и възможност за принудително отнемане на шейната от парковите власти. За добро или зло ние сме на балканите, а не в Аляска или Британска Колумбия където това е начин на живот и има стотици хиляди хектари с необитаема планинска шир, подходяща за каране.
За тези които все пак искат да опитат може да направите това в разрешените зони като например тази над Добринище по пътя до местността Мочарата, където има инструктори и шейни под наем, както и в Родопите около ски зона Пампорово и в Осогово – тук обаче внимавайте, цялата зона е ловна територия, не е забранена за каране на моторна шейна, но не го правете без да се консултирате и представителите на местното ловно стопанство.
Карането на моторна шейна изисква сериозни умения, защото тази на вид проста машина може да е доста коварна за вас и околните. Моторната шейна работи с двутактов /повечето от тях/ бензинов двигател, като най-мощните достигат до 850 кубика или около 170 коня мощност. Често се правят и модификации на горивните камери и се добавя така нареченото „Нитро“, което познаваме от филми като „Бързи и яростни“. Това означава шеметно ускорение и скорост, както и натоварване върху тялото, комбинация която може да застраши дори живота ти - твоя и този на околните.
Управлението на тази машина изисква разнопосочни умения и най-вече много опит. Тя се обръща изключително лесно и полита надолу помитайки всичко по пътя си, застрашавайки райдъра и тези под него. Трябва да умееш добре да боравиш с моториката на тялото си, бързо да маневрираш и преминаваш от единия борд на другия, за да балансираш шейната. В противен случай падането е неминуемо и често болезнено - физически и финансово.
Моторните шейни тежат около 200-250 кг и сами може да и представит
