Българските върхове по картата на света - Сандю Бешев, Дойчин Боянов

ПРЕДГОВОР ОТ КИРИЛ ДОСКОВ

Една от характеристиките на алпинизма е ходенето по неотъпкани пътища. За радост на някои и за съжаление на други днес почти всички кътчета на Земята, дори най-отдалечените, са вече посетени и обходени. Най-високите върхове на планетата и най-трудните стени към тях са вече изкачени многократно и по всевъзможни маршрути. На самия „покрив на света“ се стига до парадоксални и трагикомични ситуации вследствие на „задръстванията“ от голямото струпване на хора. Разбира се, историята на алпинизма и планинарството познава и помни други периоди, когато хората са откривали и изкачвали планините по света, недокоснати дотогава от човешки крак. С удоволствие четем разказите на (и за) първооткривателите (умишлено не използвам неуместния и претенциозен термин „първопокорители“) и пионери на алпинизма, било то в Алпите, Хималаите или други планини, за техните емоции и страхове. Неслучайно в езиците на алпийските страни терминът за първо изкачване на маршрут се превежда като „Откриване  на нов път“. Да вървиш там, където никой преди теб не е стъпвал, да държиш хватка, която никой преди теб не е държал, без да знаеш дали след нея има възможен за теб път – това са върховни усещания за всеки неспокоен дух – алпинист, пътешественик или приключенец. За тяхно щастие, макар и все по-рядко и трудно, подобни емоции са възможни и днес.
В сравнение със страните от Западна Европа, от чиито среди са излезли главните щастливци, стояли пред безкрайни недокоснати върхове, българското планинарско движение е създадено късно и винаги е имало сравнително малък брой активисти. По обясними, в началото исторически, а след това политико-икономически причини българи не могат да участват в големите епопеи по „завладяване“ на Алпите през XIX век и по-късно на високите върхове в Хималаите между двете световни войни и през 50-те години на XX век.
Прохождащият Български алпийски клуб е имал достатъчно „работа“ в нашите планини през 30-те години на ХХ век. От 50-те до 80-те години български алпинисти действаха главно в достъпните им планински райони на бившия Съветски съюз и Монголия – т.е. в масивите на Кавказ, Памир и Алтай, които предлагаха и все още предлагат бели петна и девствени върхове. Много от тези експедиции бяха подготвени и организирани в стила на режима и на времето, които много от нас добре познават и помнят. В този аспект, за съжаление, те губят донякъде смисъла и емоциите на първооткривателството. Това обаче в никакъв случай не омаловажава заслугата и усилията на тези българи и още по-малко може да им отнеме получените чувства и спомени. На тази база в по-ново време и условия изключително добре физически и технически подготвени наши сънародници, владеещи и използващи модерни средства за информация и ориентиране, достигат до най-затънтени и труднодостъпни кътчета на планетата. Затова днес с гордост можем да говорим за български върхове в далечната долина Хане в Каракорум или за българската планинска верига на остров Ливингстън в Антарктида.
Това е темата на настоящата книга, която чрез откровените разкази и спомени на двама от основните участници в тези събития ще ви разходи по всички континенти, ще ви срещне с различни и далечни хора и ще ви изведе стъпка по стъпка към доскоро девствените, а сега български върхове. Като заключение бих си позволил да цитирам многообичания от всеки неспокоен дух поет:
„По-привличащи от планините могат да бъдат само планини, на които никой не е стъпвал.“

ПРЕДГОВОР ОТ АВТОРИТЕ

На 19 ноември 1929 г. 18 младежи, повече от които студенти, учредяват Българския планински клуб (БПК), който години по-късно преименуват в Български алпийски клуб (БАК). В чл. 2 от устава те са записали, че целите на клуба са опознаване, изследване и завладяване на планините както у нас, така и в чужбина.
Само няколко години по-късно младежите изпълняват голяма част от записаното в устава. Основните си усилия влагат най-вече в завладяването на върховете, ръбовете и билата на Мальовишкия дял на Рила, който е с най-подчертан алпийски характер. В следващите години последователите им продължават тяхното дело и към настоящия момент всички наши върхове са изкачени, преминати са и най-логичните алпийски маршрути по отвесните им стени.
Значителни успехи нашите алпинисти постигнаха и по планините на света. Изкачени са 13 от 14-те осемхилядника на планетата. По същото време българските алпинисти изкачиха и всичките седем континентални първенци, а на двама от тях им остава само по един връх, за да станат еднолични носители на престижната „Колекция на богаташите“. Много успешни са и изкачванията ни по върховете на всички континенти.
В края на 60-те години на миналия век нашите алпинисти отвориха нова страница в историята на родния алпинизъм. За първи път те направиха премиерни изкачвания на девствени върхове и съгласно едно неписано правило станаха техни кръстници. През месец август 1968 г. армейските алпинисти изкачиха два върха в района на река Бартанг в Памир и пожелаха новоизкачените върхове да бъдат назовани с български имена – Шипка и България.
Техният пример бе продължен през 1970 г. от алпинистите на ВИФ „Г. Димитров“ и ОС на БТС – Пловдив, в Памиро-Алай. Осем години по-късно пловдивчани продължиха изкачванията на премиерни върхове и в Монголски Алтай. Съветски и български алпинисти откриха един красив и неизследван район в Кавказ – Архиз, където осъществиха първи изкачвания и дадоха български имена на повече от 15 върха. Варненци пък прелетяха океана, за да осъществят подобни изкачвания и в Кордилера Негра – Перу.
В последните няколко години ярко присъствие със значителни изкачвания нашите алпинисти отбелязаха далеч на изток в Каракорум и далеч на юг в Антарктида. Тъй като по наши сведения броят на върховете, изкачени премиерно от българи, вече надхвърля внушителното число 40, ние се заехме да ги открием, систематизираме и опишем в настоящата книга.
Описаните от нас изкачвания можем да отнесем към три раздела. В първия са тези, в които авторите са преки участници. Към втория раздел спадат изкачванията, осъществени от други български алпинисти. В третия раздел са върховете, изкачени само от чужди алпинисти, но наречени с български имена. Такива са предимно върховете на район Архиз в Кавказ. За по-голяма прегледност материалите в книгата сме подредили по хронологичния ред на осъществените изкачвания.
При написването на книгата и най-вече при изкачването на посочените върхове авторите не са били сами, поради което изказват своята благодарност на своите партньори в катеренето. Същата благодарност изказваме и на алпинистите, направили премиерните изкачвания, в които авторите нямат пряко участие, за предоставения снимков и текстов материал. Специална благодарност отправяме и към издателство „ВАКОН“, заело се с издаването на тази книга.
Като първо издание книгата навярно ще има пропуски, за които авторите молят да бъдат уведомени, за да бъдат включени в едно евентуално второ издание.
 

СЪДЪРЖАНИЕ