„Привлечен съм от крайната точка. Като метал от магнит. Може би защото само там е възможно спасението.“
За да изживея величието на Еверест, трябва да съм такъв, какъвто е върхът. Трябва да мога да мисля като Еверест. Природата на върха, с който искам да се срещна без технически хитрости, ще ми разкрие човешката природа. Тогава ще знам какво изпитват върхът и човекът. Не ме интересуват големите височини, интересува ме само тази връзка. Заставам срещу Еверест с цялото му величие и суровост. Готов съм да се откажа от върха, ако не мога да го изкача без кислородна маска. С модерни кислородни апарати аз мамя не върха, а самия себе си.
Легендарният катерач Райнхолд Меснер винаги се е стремял да предизвика собствените си способности и да подложи под съмнение „невъзможното“. През 1978 г. той за пореден път променя облика на алпинизма: заедно с Петер Хабелер стават първите хора в историята, които изкачват Еверест без допълнителен кислород. Този успех, плод на няколкогодишна усилена подготовка, разбива представите за възможно на скептично настроените лекари, учени и алпинисти, според които „Еверест без допълнителен кислород е самоубийство“. За Райнхолд Меснер самото изкачване на върха никога не е стояло на преден план, за него важни са навлизането в непознати територии, изследването на собствените умения, изправянето срещу личните граници и съмнения. Преодоляването на страха и самотата са част от настоящата книга, в която освен личната си история Меснер разказва и тази на върха. Тя започва през 1852 г., когато е изчислено, че Еверест е най-високият връх на Земята, и е белязана от триумф и трагедии. „Експедиция до крайната точка“ е разказ за първото изкачване на Еверест без допълнителен кислород, за първите, често трагични, опити за покоряване на върха и за всички знайни и незнайни герои от миналото, осмелили се да устремят поглед към Покрива на света. Но книгата е и яростна критика на все по-комерсиалните съвременни експедиции и призив за завръщане към изконните ценности на алпинизма.
