Времето упорито се затопля, пролетта и лятото вече замъгляват мислите ни с мечтани планове за върхове, преходи, излети, къмпинг и изобщо усмихнати мигове навън, сред природата. След дълъг застой заради ситуацията с Covid 19, вече ни е време да "изпълзим" от домовете си и да атакуваме родните планини, море, реки и язовири.
Освен на нас обаче, топлото и леко влажно време е любимо и на влечуги, които обичат да се спотайват в храстите, тревите, около камъни и водоизточници.
За мнозина от нас срещата със змия е равносилна на филм на ужасите и предизвиква паника и реакции, които не винаги са най-правилните. Човек без необходимата подготовка реагира първосигнално, като гледа да отдалечи или отстрани опасността от себе си, но това помага ли?
Тъй като срещата с някои видове змии в нашата природа е възможна, решихме да съберем всичко най-важно, което трябва да знаете за това как да реагирате при среща със змия, къде може да ги срещнете, как да ги разпознаете, както и да ви научим как да реагирате и окажете помощ при вече случило се ухапване от змия.
Преди всичко обаче, нека се успокоим и кажем, че змиите са не особено приятни на вид същества, но не са агресивни и те също, както и повечето животни, не желаят и избягват срещата с хора, освен това имат своята много важна роля в природата.
Според статистиката - 8 от 10 ухапвания са „сухи” – т.е. змията не пуска отвора, а хапе само с цел сплашване. Отровата е ценно оръжие за оцеляването и прехраната на змията и тя резонно пести „куршумите си“
Какво трябва да знаем за змиите в България?
Змията обикновено се асоциира с отрова и смърт, но това е погрешно разбиране. От около 2600 вида змии в световен мащаб, само 400 са отровни. За наше щастие живеем в страна с изключително балансирана и красива природа, лишена от крайности. В нашия умерен климат няма твърде опасни хищници, влечуги и други създания, каквито можем да намерим в джунглите, в Африка, Азия или Нова Зеландия. Твърде опасните и мега отровни змии убийци, които познаваме от истории, книги, Nat Geo и Discovery са далеч от нас и не се срещат в нашите планини, плажове и гори.
В България познатите отровни видове са 6:
- Пепелянка
- Усойница
- Остромуцунестата усойница
- Каменарката
- Котешка змия
- Вдлъбнаточелият смок.
Каменарката вече почти не се среща в България и се смята, че е изместена от популацията на пепелянката. При последните две отровните зъби се намират навътре в устата и с тях могат да ухапят само дребни животни като гущери, които са основната храна на тези два вида или мишки. Реално котешката змия и вдлъбнаточелият смок не са опасни за човека.
Как да познаем най-отровните и често срещани змии в България?
Пепелянката (Vipera ammodytes) е най-широко разпространената от нашите отровни змии. Достига на дължина до 80-85 cm, изключително рядко и повече. На цвят е бежово до светлокафява (пепелява) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък (рогче), по което много лесно се разпознава. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки.
У нас са разпространени два вида пепелянка - типичен, или номинатен подвид (V. аmmodytes ammоdytes) и средиземноморски вид (V.а. meridionalis). Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха опашката, а вторият със светлозелено до жълтеникаво-зелено. Пепелянката е топлолюбива змия - среща се до 800-1000 m надморска височина (рядко по-високо) по открити, каменисти, припечни места, обрасли с храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития. Храни се главно с гризачи. През зимата изпада в летаргия и прекарва ниските температури в подземни укрития, често по много индивиди заедно.
Пепелянката се смята за един от опасните видове отровни змии заради силната си отрова и дългите си, до 13мм, зъби. Тя обаче хапе само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне) и не е агресивен вид.
Пепелянките, срещани в България се смятат за не особено отровни и дори и без противоотрова, често симптомите не са тежки и отшумяват за ден-два.
Усойницата (Vipera berus) е отровната змия с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Средиземноморието до Полярния кръг, а отделни индивиди са намирани даже зад Полярния кръг. Тя е най-студоустойчивата змия на земята.
В българските планини Рила, Пирин, Витоша, Стара планина,Родопи, Осоговска планина и други, често се среща до 2500 м.н.в. (в Рила е намирана на 2700 m). Достига на дължина до 70-80 cm. На цвят е сива до кафеникаво-сива, с характерни ромбовидни тъмни петна по гърба, по които лесно се познава.
У нас се срещат номинатният подвид (Vipera berus berus) и т.нар. "босненски" подвид (V. b. bosniensis), а в Стара планина и Пирин - една форма на усойница с лъскавочерен цвят, на която някои зоолози дават статут на подвид (V. b. prester).
Усойницата се среща у нас главно в планините над 700-800 м.н.в., но отделни индивиди са намирани и по-ниско. Храни се главно с дребни гризачи, а малките змийчета - и с насекоми и червеи.
При среща с човек винаги се опитва да избяга, а при невъзможност да ce скрие заема отбранителна поза. Хапе само при самоотбрана (при настъпване, опит за улавяне и др.). Въпреки, че отровата и е силно токсична, усойницата инжектира много малко количество отрова, поради което рядко може да е смъртоносно.
При ухапване от усойница се усеща мигновена много силна болка, съпроводена с подуване и изтръпване, което се появява до 30 мин. До 24 чака болката и подуването могат да се разпространят по целия крайник или тяло. Често се наблюдават и системни симптоми като гадене, повръщане, коремни болки, треска, потене, дори загуба на съзнание. В тежки случаи може да се стигне и до сърдечна недостатъчност.
Добите новини са, че съществуват над 8 вида противоотрови, а описаните симптоми рядко се задържат за повече от 48 часа.
Как действа змийската отрова? /да опознаем оръжието им/
Змийската отрова често е предназначена за определен вид плячка, а функциите ѝ за самозащита са от второстепенно значение. Отровата, както и останалите слюнчени секрети, играе роля в храносмилането, като поставя началото на разлагането на храната на разтворими съединения и улеснява същинското храносмилане. Основата цел на отровата е да неутрализира и парализира съпротивата и движенията на плячката.
Змийските отрови са сложни смеси от протеини и се образуват и съхраняват в специални жлези в задната част на главата. При всички отровни змии тези жлези се изливат през канали в набраздени или кухи зъби от горната челюст. Обикновено отровата е смес от невротоксини, въздействащи на нервната система, хемотоксини, въздействащи на кръвоносната система, цитотоксини и много други токсини, които действат на тялото по различни начини.
Отровните змии, които използват хемотоксини, обикновено са с предно разположени отровни зъби, което им позволява по-лесно да инжектират своята отрова в кръвоносната система на своите жертви.
Например кобрите, мамбите, кораловите змии и крайтовете имат кухи предни отровни зъби, но за разлика от усойниците не могат да ги изнасят напред и да кълват жертвата си, а трябва наистина да я захапят силно. Плюешата кобра може да изстреля отровата към очите на разстояние до 2.5 метра, с което да предизвика тежък контактен конюнктивит с временни или постоянни поражения на зрението. За щастие тези видове змии не се срещат в нашите планини и като цяло в климатичната ни зона.
Какви са симптомите при ухапване от змия?
Местни признаци на ухапването - на мястото на ухапването се различават ясно две точки на разстояние 0,5 до 1 см. В рамките на 10-15 минути засегнатият участък придобива червен до синьо-лилав цвят, който може да премине и в черен (сигнал за започнал некротичен процес). Кожата е топла при допир и с изразен оток.
Общи признаци - още в първите минути след ухапването настъпва общо неразположение със световъртеж, главоболие, неспокойство и напрегнатост, сухота в устата и гадене, По-късно се появяват повръщане, постепенно засилващ се задух и мускулни гърчове. Пулсът е учестен, мек и трудно опипващ се като израз на значително пониженото кръвно налягане. При тежки случаи, половин до един час след ухапването настъпва картината на типичен шок, който може да доведе и до смърт.
Особено опасни са ухапванията за малките деца, за хората в напреднала възраст със странични заболявания и за страдащите от сърдечно-съдови заболявания. Опасни за живота са и ухапванията в областта на шията и главата, на гръдния кош, както и тези ухапвания, при които отровата е проникнала директно в някой повърхностен кръвоносен съд, поради безпрепятственото и бързо разпространение в организма.
Ухапването от пепелянка или усойница на домашния ни любимец често може да приключи фатално, тъй като отровата действа много силно при животни, които са със значително по-малко тегло и обем от човешкия организъм. Инжектираната доза е толкова по-смъртоносна , колко по-малко е животното.
Превенция – винаги е най-добре да избегнем опасността преди да се я появила
Подготовка и информация - като всяко добре обмислено и планирано приключение и тук е важно да се запознаем добре с наличната информация и риска от змийско ухапване в района, който планираме да посетим за да знам какви видове има и къде потенциално можем да ги срещнем. Най-добрата превенция е да избегнем срещата с отровни змии.
Затова предвидете евентуална тяхна поява по каменисти райони, места с припек, храсти и треви. Движете се основно по маркирани и утъпкани пътеки с добра видимост в краката, а ако избирате място за бивакуване или кратък релакс намерете сравнително чисто от висока растителност място в добра видимост на 5-6 метра в диаметър или възможно най-големия камък ако сте в каменист район. Избягвайте сядане в долната част на камъни и бъдете внимателни около цепки и пукнатини.
При катерачите е особено важно да познават скалния район и да са наблюдателни около местата на които се захващат, често в подони отвори гнездят влечуги или други същества.
Как да се движим - добра превантивна практика е при движение или преди сядане/лягане да бъдем шумни, да стъпваме тежко и с набиване или да разлистим с щека или пръчка близките високи треви. Целта е ако там има скрита змия тя да се отдалечи. Както вече споменахме змиите не търсят контакт с човека и не са агресивни, при всеки шум или вибрация те биха избягали.
Тук е редно да кажем и нещо много важно – не пейте песнички и не подсвирквайте – змиите няма да чуят тези звуци. Като влечуги, змиите нямат явно изградени слухови органи от външната страна на кожата. Въпреки това те не са глухи!!!
Имат система, около черепа, която позволява приемането за нискочестотни звуци, както и вибрации или леки движения. Ето защо набиването с крак /създава вибрации/, ударите с щека или пръчка са по-ефективно отколкото подсвиркването на любимата ни песен.
Облекло - носенето на дълги панталони, плътни чорапи и високи обувки винаги дават сигурност и предотвратяват инциденти. Змиите в България са малки и обикновено ухапванията са в ниската зона на краката около и под глезена, понякога и малко над него.
Ето защо високите обувки си остават най-значимата част от безопасната екипировка, особено ако планирате ходене през влажни и тревисти райони без добра видимост. Добре е обувките да са от здрава и плътна материя, която дори и да не спре ухапването най-вероятно няма да допусне отровата да достигне до тялото ни.
При ходене по терен с нарушена видимост към краката използваме щеки или пръчка за проучване на терена и растителността, а ако работим или опипваме с ръце без добра видимост е задължително да сме с ръкавици.
Да ходим боси в планината, около реката и по камъните е много приятно за сетивата ни, но не е препоръчително не само заради риска от ухапване от змия, но и заради възможност за нараняване, порязване и т.н. дребни на вид щети, но водещи до невъзможност да продължим по пътя си.
Правилната реакция ако видим змия - при среща със змия трябва да се отдалечим бавно от мястото, без да извършваме резки движения, да крещим, ревем или припадаме от страх. В много случаи хората биват ухапани при опит да убият змията или приближавайки се да я разгледат или да си направят селфи с нея…
Избягваме да доближаваме активни или привидно мъртво змии, не винаги змия, изглеждаща като умряла е такава. Някои видове при залез слънце и загуба на температура, губят рефлекси и бързина и могат да лежат на пътя като мъртви, но да не са такива.
Превенция при бивакуване - проверяваме екипировката си преди употреба, особено обувките и верния ни спален чувал. Затваряме плътно циповете на палатката или вдигаме чувала, ако сме навън, когато не го използваме. По възможност държим обувките си в самата палатка или преддверието, добре обезопасени. Ако все пак трябва да ги оставим навън може да ги покрием с пликове или да затворим с чорапи, сака на палатката и други подръчни материали. При избора на място за бивакуване нека избегнем места предпочитани от змиите за криене - под скали, дървета и пр.
Нощно време е добре да осветяваме и наглеждаме добре терена, пътеките или мястото за бивакуване. Грешно е да си мислим, че змиите спят през нощта и при липса на слънчева топлина.
Домашни любимци – нашето куче от една страна има важна превантивна роля – змиите усещат много по-добре друго животно и биха избягали преди да достигнат до нас. В повечето случаи кучето ни се движи далече пред нас и „разчиства“. От другата страна обаче домашните ни любимци са много по-податливи на изход с фатален край при ухапване от змия.
И малко отрова би могла да убие куче с по-малки размери. Затова в местности с потенциален риск е по-добре да държите кучето си под око, вързано на къс повод или да не му позволявате да се движи в опасни райони с високи треви/храсти.
Какво да трябва правим при ухапване от змия – ВАЖНО!
- Осигуряваме нашата и тази на пострадалия безопасност от повторно ухапване;
- По най-бърз начин позвъняваме на 112 и даваме максимално точна информация за случилото се. Един подобен разговор трябва да съдържа следното:
- Кой се обажда – „Здравейте, казвам се Иван Иванов“.,
- Къде се намирам – „Намирам се на Витоша в близост до Дендрариум по пътеката за…“
- Какво се е случило – „Змия ухапа мъж на средна възраст 35г, ухапването е в при глезена“
- Колко са пострадалите – ако има повече от един даваме описание
- Какво е състоянието им – „мъжът е в съзнание, диша самостоятелно, но има силен оток при ухапването, вдигна температура и се влошава рязко - нуждае се от помощ спешно“
- Как да ни намерят по-лесно – ако можем даваме GPS координати, ако не максимално точно описваме къде сме – коя пътека в каква посока, какво виждаме около нас, как може да се стигне до нас най-лесно;
- Опитваме да определим вида на змията;
- Едно от най-важните неща - на мига трябва да свалим всякакви халки, пръстени, часовници, и пристягащи дрехи, тъй като има опасност от оток;
- Положение на ухапания – най-добре е да остане легнал, а при невъзможност седнал и подпрян;
- Успокояваме пострадалия. Той трябва да е в покой и добре затоплен. В България рядко има смъртни случаи при ухапване от змия.
- Имобилизираме ухапания крайник и не позволяваме на пострадалия да извършва движения на ухапаното място;
- Оставяме ухапаното място да кърви спонтанно 15-30 мин.;
- Почистваме и дезинфекцираме мястото на ухапване с йоден препарат, ако няма алергия към йод или с друг външен дезинфектант;
- Имобилизация с притискане: с ластичен бинт правим стегната превръзка над и под мястото на ухапване, по цялата дължина на крайника. Превръзката трябва да бъде умерено стегната с цел запазване кръвоснабдяването на крайника, без да натискаме и превързваме самата рана;
- При необходимост започваме CPR по протокол – сърдечен масаж и обдишване на пострадалия;
- Ако отровата е попаднала в очите, те трябва незабавно да се промият с вода или физиологичен серум, след което да се намажат с антибиотичен крем;
- Да осигурим лекар колкото е възможно по-скоро;
- Ако няма друго решение - транспортираме пострадалия до най-близкото болнично заведение в странично стабилно положение – легнал на рамо и бедро с присвити колена;
- Ухапания крайник поставяме на нивото на сърцето или малко по-ниско;
- Наблюдаваме постоянно пострадалия;
- Ако сме сами и ни ухапе змия, изпълняваме възможните от този протокол действия – търсим помощ, звъним на 112, правим превръзка, имобилизираме, махаме гривни, пръстени, часовници и т.н. Оставаме в добро положение и силна воля без паника докато дойде помощ;
- Всяко ухапване от змия е потенциално животозастрашаващо състояние и изисква специализирана реакция;
Какво НЕ ТРЯБВА да правим при ухапване от змия:
Нека излезем от сюжета на екшън филмите и слуховете, където голяма част от показваните похвати, могат да ни убият /нас или пострадалия/, много по-бъро от змийската отрова. Затова, ето какво да НЕ правим:
- Да не се прави опит за изсмукване на отровата с уста;
- Да не се разрязва кожата на мястото на ухапването;
- Опити за отстраняване на отровата с методи като изстискване, търкане, масажиране, горене, употреба на лед или електричество водят само до допълнителни увреждания на тъканите;
- Да не се дава храна и вода на пострадалия до стабилизиране на неговото състояние;
- Да не се дават никакви стимуланти на пострадалия;
- Да на се дава никакъв алкохол; Ще оставим ракията за след няколко дни;
- Да не се прилага никакво медикаментозно лечение ако не се прави от лекар специалист с опит и познания.
- Не караме пострадалия да се движи активно, да тича, да тръска раната за да изпадне отровата;
- Не говорете на пострадалия неща от сорта, колко е зле, как може да загине и т.н. – волята и силната психика в такива момента са изключително важни;
Ухапването от змия е особено състояние, в което не трябва да се правим на лекари и да експериментираме, освен ако не сме такива. Важно е да запомним, че адекватно лечение и медикаментозна помощ може и трябва да се прави САМО в болница в отделение по токсикология или спешно отделение. Никакви импровизации не са добре желани.
Споделен опит при змийско ухапване
Ние знаем, че в живота няма идеални формули и решения, дори и при ситуации на ухапване от змия, а съвременните технологии, навици и медикаменти се развиват непрекъснато. Ето защо обмяната на опит и споделянето на знания и преживявания по темата са онези важни детайли, които биха направили този материал по практичен, а нашите знания за безопасност по-добри.
Затова ако и ти имаш знания, наблюдения или си бил жертва на ухапване от змия – моля сподели своя опит, препоръки и ни разкажи какво се случило с теб или твои познат, как си реагирал и какви са били последиците, кое е помогнало и кое навредило. Къде и как се се случило. Може да коментирате тук, във Facebookили да ни пишете на нашите контакти.
* Използвани източници:
- Първа помощ в планината;
- Планинска медицина;
- Wikipedia
Автор: Росен Талов - планински спасител
Консултанти:
Валя Лекова-Станкова - планински водач, член на УАСО
Калоян Христов – експерт аутдор спортна екипировка и активности, атлет
